Irina Bucani & Anka Benera

Интервю с Ирина Букани и Анка Бенера

Ирина Букани и Анка Бенера работят съвместно, те са завършили съвсем на скоро Художествената Академия, реализирали са първия си по-голям проект и заявят, че съдбата им на художници вече е предопределена, твърдо са решили, ще се занимават със съвременно изкуство. Бяха все още превъзбудени от професионалната си среща преди около седмица с кураторката Яра Бубнова и испанската и колежка, и двете част от кураторския екип на следващото Европейско биенале - Манифеста.

Ирина Букани, или както предпочита да я наричат, Бота, е на 31 години, а Анка е на 23 години.

- Както разбрах, наскоро сте завършили Художествената Академия, имахте ли възможност като студенти да участвате в проекти свързани със съвременно изкуство?

Да.

- Как приеха това професорите ви, все пак Художествената Академия е консервативна институция?

Никакви проблеми, дори изглеждаха доволни и ни толерираха за това, но после на самите изпити, имахме чувството, че искат да си отмъстят за тези изяви. Участвахме в един фестивал за съвременно изкуство, и след това трябваше веднага да се явим на един изпит и за него ние направихме един подобен проект на този от фестивала, а не учебна задача. Mного ни критикуваха професорите, определено се изненадаха, че си позволихме да представим точно такава работа за изпит.

- Чувствали ли сте някакъв натиск в арт средите и институциите от положението си на жени художници?

Не! Тук в Академията от студентите, жените са повече от мъжете. Със съвременно изкуство в Букурещ, също се занимават повече жени. Но това не е така в южните части на страната и се получава един естествен баланс между Севера и Юга.

- След като завършихте, какво се случи? Как се издържате, имате ли възможност да се развивате професионално? Работите ли с определен куратор и галерия, или предпочитате на този етап сами да търсите възможност да реализирате проектите си?

Бота: След като завърших, ме издържа мъжът ми, аз съм омъжена от четири години. Мъжът ми е фотожурналист и има възможност за много по-високи доходи от мен, така че той се грижи финансово и за двама ни.

Анка: Аз живея с родителите си, те ме издържат, и не знам кога ще имам възможността да се справя сама.

Иначе, всички проекти, които сме успели да реализираме до този момент, сме си ги финансирали сами със собствени средства, без последния за който получихме финансиране от Центъра за Съвременно Изкуство. Частни финансирания от комерсиалните фирми няма или става много трудно. Реални пари за съвременно изкуство могат да се намерят единствено от Центъра за Съвременно Изкуство в Букурещ (това е преструктуриралия се Сорос Център). Но може би проблемът е и в нас, не сме свикнали със системата, не знаем как да търсим средства за проектите си. Никой не ни е обяснил как можем да се справим с този проблем, когато бяхме студенти никой не ни е обяснил в Академията как се прави това.

- Какви проекти се финансират от Центъра за Съвременно Изкуство в Букурещ?

Те имат много добре развита база от данни, и са отворени към нови предложения. Каквито и събития да се случват в областта на съвременното изкуство, ако отговарят на критериите им, ги подкрепят финансово или търсят друг начин да се включат.

- Как се срещнахте с кураторите на Манифеста?

До колкото имаме информация, важни куратори идват рядко в Румъния. За последната среща с Яра Бубнова и испанската кураторка, информация получихме покрай Центъра за Съвременно Изкуство. Така се стигна до тази среща, те организираха нещата от Центъра. Както казахме там разполагат с богата документация за това, което се случва в областта на съвременното изкуство в Румъния. Когато идва куратор от чужбина, който търси румънски художници за проекта си, от този архив може да си избере хората с които иска да се срещне.

- Този архив, съществува ли на WEB онлайн?

Не, само физически в Центъра за Съвременно Изкуство. Доколкото имаме информация, има едно онлайн списание за съвременно изкуство в Констанца, а и мейлинг листа <nettime-ro>.

- Представяте ли си как ще се развие за в бъдеще професионалния ви живот? Имате ли някакви по-дългосрочни планове за това?

Не, не искаме да мислим за проекти за повече от една година напред. Разбира се, ще се опитваме да търсим финансиране за реализирането на някои от идеите ни. Но не смятаме, че трябва да чукаме по вратите на кураторите и критиката, ще чакаме да ни забележат или ще се опитаме да разберем какви са механизмите, за да селектират работите ни за добри изложби. Ето например в Англия, когато бяхме там видяхме, как се работи, за да се подготвят бъдещите художници, все още студенти, за професионалния им живот, издават се брошури с информация, организират се срещи с куратори, институции и т.н. В Румъния няма арт мениджъри, а кураторите са много, но как може да се реализират всички тези идеи, без да имаш представа от къде и как може да се намери финансиране за тях.

Мечтаем си и за възможността да развиваме проекти по кураторски метод. Мечтаем си да имаме възможността да създадем един Виртуален Музей.

- Как си го представяте и защо точно музей?

Ами защото, няма музей за съвременно изкуство в Румъния, но това няма да е точно виртуален музей, както обикновено се разбира терминът виртуален. Намерили сме една изоставена фабрика, така че музеят ще си има един вид реално пространство. Искаме да направим снимки на това пространство, и след това да го дигитализираме, така то ще се превърне във вуртуално, а след това в него ще се поставят съвсем реално съществуващи работи, но пак чрез принципите на фотографията и другите компютърни техники. Това няма да е само един виртуален, а по скоро един възможен музей.

- Какъв е за вас контекста тук, свързан със съвременно изкуство?

Проблемът с публиката е сред основните, няма интерес. Ако има въобще някаква публика, тя е винаги една и съща. И затова не е много доволна, иначе в общественото пространство, няма много информация какво се прави и защо се прави от художниците. Публиката сега се създава, но това е и икономически въпрос. Сега се създава контекста за публиката, не е необходимо да си отраснал в музеите, за да имаш добра визуална култура. Младите, които пораснаха с MTV и техно купоните са все пак много по-подготвени във визуално отношение като публика, отколкото по-старите поколения преди тях. Същевременно много важни за художниците са и международните контакти, кураторите трябва повече да пътуват, да сменят местата си, да имат повече представа какво се прави тук или там. Ние не знаем колко куратора на международни проекти и кога минават през Румъния, за да търсят автори за проектите си, и как може човек да си осигури достъпа до тях и съответно до по-големите и важни международни събития.

- Да, вие говорите за Арт системата в международен план, ще ми позволите ли да ви цитирам от един интересен текст на Александър Бренер, публикуван в Московски художествен журнал <http://www.guelman.ru/xz/362/xx23/x2301.htm>? Статията се казва: "Изкуството да водиш война против една институция". Бренер говори за Арт системата така: "Тази система е гъвкава, сложно структурирана и непрестанно включваща в себе си все нови и нови елементи: от последните сортове йогурт до емигрантските семейства от Африка и Азия, от ултрасъвременните оръжия до новите художествени течения. Да, да, именно така е: художествените течения в съвременния свят обезпечават системата на контрол и системата на производство, както например спорта и туризма." Може би за да решим част от проблемите си ще трябва да намерим механизмите и средствата да се превърнем в нещо като новите сортове йогурт.

Ами ако нещата стоят така, ще се опитаме да заобиколим системата, чрез лична инициатива или нещо друго. Ние не искаме да ставаме звезди, искаме само да имаме възможността да си правим проектите и за това не сме мислили по тези въпроси.

Бота: Хмм, ако трябва да съм продукт, не искам да съм кисело мляко, предпочитам да съм шоколадов милк шейк.


Димитрина Севова - В чужда кожа (2001)
Индекс на интервютата