Cristina Passima

Интервю с Кристина Пасима

Кристина Пасима е на 39 години. С нея ни запозна Марилена пред Галерия Нуа. Кристина през последните години се занимава с урбанизъм.

- Има ли контекст за съвременно изкуство в Румъния?

Съвременното изкуство е малко оценено в Румъния. Малко се говори, много е трудно в публичното пространство да убедиш някои, че съвременното изкуство е важно или да намериш някакво финансиране за проектите си. Това го знам от личен опит, защото срещам много трудности с реализирането на проектите си. Букурещ е много затворен град за да може да приеме това. Тук комерсиалното има превес. Повечето художници, които се занимаваме със съвременно изкуство смятаме, че ако се отделят повече средства за съвременно изкуство от страна на държавата и частния бизнес, това би било от полза и за комерсиалното изкуство. Комерсиалното може да се доближи до изкуството, а не обратното. Няма обществени места в Букурещ, които да представят некомерсиални проекти и артистични експерименти.

- Чувствала ли си някакъв натиск в арт средите и културните институции от положението си на жена художник?

И за мъжете и за жените е еднакво трудно в този момент. Не знам дали мога да си позволя да кажа, че мъжете са мачисти. На ключовите места в институциите са мъже, които биха могли да помогнат за да се облекчи това положение, но явно всичко това не ги интересува, може би интересите им са в друга посока. И от тази гледна точка, като цяло жените са доста по-активни и по-организирани от мъжете, в търсенето на възможности да реализират проектите си, да се подкрепят. Когато съм търсила начин да финансирам собствените си проекти съм получавала отказ предимно от мъже, а не толкова от жени. В момента подготвям една голяма изложба, която ще бъде финансирана само от комерсиални фирми. Този факт го възприемам като личен успех. Идеята на това, което се опитвам да правя е борба срещу рекламата с всякакви изразни средства.

- Според една английска кураторка и теоритичка, да се дават държавни пари за култура е опортунистична идея.

Не мога да си представя, че гражданите и кметът не искат градът да изглежда по-красиво. В момент в който градът се променя толкова бързо и не можеш да си представиш как ще изглежда след 10 години, тук не става въпрос за козметичната страна на този въпрос, а каква ще е цялостната му структурата, ми се струва уместно да се занимаваш с въпроси свързани с градската среда. В този процес, не ми се струват случайни обектите, които правя за да привлека вниманието на гражданите, към някои места които са важни за града, но не са видими на повърхността.

Джентрификацията касае структурирането на големите градове, това се отнася до по-долни слоеве на културата и трябва много до се внимава как градът ще се развива и същевременно да се запази специфичния духовен облик за него. Тук в Букурещ, могат да се видят много места, където архитектите са си позволили да залепят произволно пломби. Много е важно в големия град да се запази дистанция между човека и всички тези сгради, да се запази възможността градът да диша.

Тези въпроси много ме занимават в последните години. Търся възможности, как да се излезе от студиото, в урбанистичното пространство.


Димитрина Севова - В чужда кожа (2001)
Индекс на интервютата