Когато
влязох в Художествената Академия, не се изучаваха нови технологии и медийни
изкуства, по-късно се създаде този факултет. Alina Pentac
Алина Пентак, на 27 години, завършва живопис в Букурещката художествена академия.
- Как започна да се занимаваш с нови технологии?
Когато
влязох в Художествената Академия, не се изучаваха нови технологии и медийни
изкуства, по-късно се създаде този факултет.
Аз винаги съм се занимавала с компютри, обичам да експериментирам, много да се движа, имам нюх към новите неща. Веднага след като завърших, заедно стартирахме една група от шест човека. Опирайки се изцяло на експеримента, участвахме и направихме много изложби. Избрахме си за име на групата Ростопаска. Това е билка (змийско мляко или жълтениче, лат. Chelidonium majus). В малки количества е лечебна билка, но в големи дози е смъртоносна. Може би взаимно се "бутвахме", казвахме си, дай да правим, взаимно се подържахме…
- Имаше ли и други жени в групата?
Да, три срещу двама. Когато създадохме групата, не съм мислила за джендър въпроси, ние отраснахме заедно, от първоначално бяхме като семейство. Всичко се получи много спонтанно. Не съм мислила, ето това са жени или това са мъже, това е мъжко изкуство, това е женско изкуство и за това е повече или по-малко важно за мен. Заедно като Ростопаска, имахме много успехи, но после изведнъж пораснахме, и се появи желанието да правя и други неща…
- Чувствала ли си някакъв натиск в арт средите и институциите от положението си на жена художник?
Властта на мъжете, чувствах в Академията, като студентка, това е традиционна институция, но аз съм с много отворено мислене и го игнорирах. Но усетих тази власт върху себе си. Тогава от страна на професорите си, разни дребни и малки фрустриращи забележки, но сега не чувствам натиск от подобно естество, в професионалните среди.
- Ти си автор на сайта <romanian-art.com> представящ съвременно румънско изкуство. Твоя е концепцията и дизайна, поддържаш информацията и я обновяваш периодично. Кога и защо започна този проект?
Преди около две години, не си спомням точно. Преди това винаги съм имала някакво усещане, че мога да направя в работата си нещо полезно за повече хора. Имах желание, да се занимавам с нещо, с което да съм полезна и за други артисти, за да се изявяват на международната сцена. Една проста идея в тази посока беше да направя този сайт. Срещнах голямо разбиране и много хора ме подкрепиха в тази идея. Сайтът е един визуален архив за съвременно изкуство.
- Как успяваш да се справиш, такива проекти са много работа за един човек, събирането на информацията, поддръжката на сайта. Срещаш ли проблеми?
Аз съм много отворена персона. Компютърът е лявата ми ръка и се справям много бързо с техническите проблеми. Организирана съм, а и имам цял екип, който да ми помага. Един приятел ми помага с техническите задачи. Работя съвместно и с Руксандра Балач и Ралука Велизар.
- Как е организирана структурата на сайта, има ли линкове към други сайтове?
Има някои линкове към институции, но това е частен проект. Структурата се изгражда като онлайн галерия за нови технологии, но от друга страна на сайта съществува сектор, който представя традиционните медии като скулптура, живопис, графика и други. Изложбите в града се отразяват, публикуват се и критични материали свързани с тях, кратки новини. Има рубрика с художник на месеца, онлайн версии на списанията за съвременно изкуство в Румъния - ArteLier, Arta, Balkon, Arhitext design, DeSIGN Buletin.
- На колко време обновяваш информацията?
Когато имам време за това, но гледам да не занемарявам работата, мога да кажа, че съм методична, често обновявам информацията, като се стремя да отразявам всичко ново, което става тук. А и този постоянен проблем с лошите телефонни връзки и бавен достъп, това е нещо, което наистина затруднява работата ми.
- Как виждаш бъдещето на проекта?
За сега презентираме и правим промоция на Румънско изкуство. Но ми се иска да го разширя за цяла Източна Европа. Да създам един архив за съвременно източно европейско изкуство.
- Цяла Източна Европа, това не е ли твърде амбициозна задача, която ще се нуждае и от структура и от финансиране?
Определено обичам предизвикателствата и големите идеи, за които се изисква много енергия.
През юли презентирах сайта във Венеция и отзивите бяха много положителни. Имам покани от още няколко важни фестивала и конференции, свързани със съвременно изкуство и нови технологии до края на годината. Хората се интересуват от този проект, а това означава, че си върши работата и е нужен, това ми дава сили да продължавам.
- Как контактуваш с художниците, които представяш, как селектираш информацията, предвиждаш ли създаването на мейлинг лист, свързан със сайта, все пак ти отбеляза, че това е частен проект, не срещаш ли проблеми и обвинения, че правиш всичко това за лична полза, ти не публикуваш личните е-мейли или адреси за контакт на художниците?
Както казах вече, работя съвместно с Руксандра Балач и Ралука Велизар. Отговорността ни по този въпрос е поделена. Информацията за артистите получавам от тях.
В Румъния всеки артист работи с галерия и там се съдържа цялата информация за него и възможен адрес за контакт, а на сайта са публикува пълна информация за връзка с галериите. В този проект аз не представям самата себе си, аз също съм артист, но когато става въпрос за този сайт, мога да кажа, че съм много коректна към художниците и въобще с хората с които работя.
- Какви са езиците, които се ползват от сайта?
Единствено на английски се представя информацията, все пак това е езикът на мрежата, а и все пак функцията на този сайт е за външно ползване.
- Защо .com, не ти ли звучи комерсиално?
Не, имах възможност да го резервирам, вече е известен проектът така и не смятам да го сменям.
- Имаш ли някакво финансиране за <romanian-art.com>?
Не! На този етап финансово се справям сама, е разбира се разчитам на подкрепата и помощта на хората с които работя и приятелите си.
Димитрина Севова - В чужда кожа (2001)
Индекс на интервютата