Интервю с Александра Титу

- Намирате ли контекст за съвременно изкуство в Румъния?

Проблемът е много комплексен, но в Румъния, където се срещат византийския универсализъм и цивилизацията на запада, как да кажа - тук има повече видове култура. Мисля, че това, което се случва в последно време е борбата на човека, който наистина се занимава с култура, да се подчини на това много просто и мътно нещо в тенденцията на глобализация. Универсалното и глобалното - универсалното е винаги тенденция, идваща от горе. Дори и последният универсализъм идва от горе, модернизмът идва от горе. Спиритуализмът е разбиран на друго ниво.

Човекът остава маргинализиран, отстранен, човекът, занимаващ се с изкуство. След 40-50 години подчинение съществува друго желание да се подчиним отново. Ново социално оправдание, друг костюм, една маска, един страх да бъдеш себе си, тогава се получава едно подозрение и желание да манипулираш, да имаш някакви ценности, да оправдават традицията, да се намерят механизмите, начините…

Трябва да приемеш феминизма в тази зона на максимално напрежение, което води до междуполовата борба. Универсалното не създава нищо излишно. Мъжете са един необходим вид, а традиционните семейни връзки, далеч не са демоде, забранени или отхвърлени. Според мен все още са важни семейните връзки, те представляват една структура, на базата на която могат да се сформират и възникват различни свободи. Това е един съвременен проблем, който обществото отново си поставя. Имах интересен личен опит със социални групи от инвалиди, които са се маргинализирали и не са успели да се интегрират в обществото, като един от основните проблеми при тях е липсата на здрави семейни връзки.

Много е лесно да се бориш срещу излишъка, когато си богат. Много е лесно да си отвратен, когато си заграден от любов. Много е лесно да си подозрителен към културата, когато си израснал сред много култура, лесно е да бъдеш много критичен, когато имаш всичко това.

Когато си маргинализиран, когато живееш в бедността, в субкултурните канали, в реалните канали, и при тоталната липса от обич, сред най-ниските страсти на насилието на битово ниво, като това в момента в който те убива един садистичен закърнял от липса на обич тип в една гора…

Тогава проблемът за семейството се поставя по нов начин, за защитата на детето. В Античността, разполагаме с модела оставен от Спарта, да се възпитават децата монотонно, за социално подчинение и за физическо израстване. Това не може да се сравни с наследството оставено от Атина. Свободите свързани със семейството в Атина, са се маргинализирали в Атина. Това е един друг модел, който трябва да се изследва внимателно на ново.

Мисля, че семейството е много важно и за двойката. За партньорството, което е много рискова зона, е стабилизиращ фактор, помага да имаш определена тежест в един контекст. Противопоставям се на съществуването на един концентриран свят, атомите имат нужда от връзки. Предпочитам водата, отколкото отделните елементи (кислород и водород), това важи и за семейството.

Когато си силен можеш да се бориш. Имаш ли идеали, си смешен, но само в съвременния контекст. Когато говоря за двойката, това се отнася и за другите видове връзки. В двойката се надхвърлят чисто сексуалните връзки и се стига до емоционални връзки. За това бих дала пример с Торес, който е хомосексуален. Когато умря от спин неговият дългогодишен партньор, Торес изложи фотографии, представящи с оголена, болезнена чувствителност празното легло. Тези фотографии предизвикваха по-скоро мисли и асоциации за болката от емоционалната загуба на любимия човек, и за семейството, за уюта, близостта, взаимното доверие, любовта в най-чистия и вид. Това не беше символ на сексуално фрустрираната личност, а на една емоционално наранена личност от загубата на любимия човек.

Фамилията е първият обединяващ елемент в един модел. Около семейството могат да се организират другите типове връзки, което не означава, че не вярвам в свободата. Много по-свободна се чувствам след като се омъжих, имах възможността да имам различни приятели от позицията на омъжена жена.

Семейството е икономическа защита, но на първо място е емоционална защита. Разбира се, съществуват семейства в които съществува терор, но това повдига въпроса, кой създава терора. Трябва да имаме предвид и социалното напрежение. В такива случаи, липсата на семейство в никакъв случай не е защита. Има случаи на добри отношения в семейства, които не са добре социално. Бедността не винаги е порок, случват се и такива неща по света, колкото и да противоречат на новия икономически модел. На икономическо ниво, наблягането върху властовите взаимоотношения представлява основния дефект на постмодерното обяснение за света. Като се започне от силата на бащата в семейството и се стигне до всички икономически проблеми и натиск. Свободата е един риск (свободата е отговорност и сила), но не те защитава от глупостта, съмнението, икономическите проблеми, смъртта и т.н. Истински свободният човек може да поема отговорност и за семейството и съвсем съзнателно да избере самотата.

Това фиксиране върху материалното ни ограничава. Да го разглеждаме като един източник на спокойствие, за да можем да творим, за да се чувстваме свободни. Това ни тревожи, нещо, което трябва да бъде създадено в повече, става един порок. Постмодернизмът е съвременно прекрояване на Барока. Постоянно се изпитват тези нужди да се издига и възхвалява изкуството, да се интересуваш от изключителните ситуации. Откриваме същия дух на миниране и поставяне на капани.

Човекът, занимаващ се с култура и изкуство, винаги може да емигрира и да се интегрира в една чужда и нова за него култура. Например румънски художник емигрира в Париж и след време става френски художник от румънски произход. Една култура никога не може да емигрира. Една американска култура не може да се интегрира в Румъния или обратното. Глобализмът е започнал като финансова стратегия, която се оказа дефектна. Вижте сега проблемите в Америка, която откри отново расизма, или манифестациите в Пакистан срещу Америка, всичко това е резултат на тази пропукваща се система, която не издържа на собствения си натиск.

Когато се говори за феминизъм, намирам връзка с идеологията. Моят интерес е естествен и натурален. Намирам се в собствения си контекст, докато феминизмът се намира в една цитадела, която трябва да бъде превзета и в нея винаги витае духът на предишния и обитател.

- Как са разпределени традиционно ролите и задълженията в семейната двойка в Румъния?

Жената е тази, която се занимава с реда в къщата, децата, готви…

Мъжът е традиционно този, който носи по-високите доходи в семейството, оправя кранчетата в банята, пазарува…

- Пазарува? Жените са много по-натоварени в ежедневния си живот, голямата битка с бита се пада главно на тях, а същевременно трябва да ходят на работа, не от личен избор, а защото това е икономически нужно на семейството, от работа в къщи и пак работа и после спиш и пак на работа…Това не представлява ли типичен модел на патриархално структурирано източно европейско семейство?

Да! Само на пръв поглед. Но нещата не стоят точно така в Румъния. Ако обществото ни беше по-нормално или съществуваше по-нормална икономическа система, може би щеше да си права. Но ако вземем за пример периода на голямата криза от 83 година, да пазаруваш и да намериш продукти, хранителни продукти, беше равностойно на лова в първобитно общинния строй. Когато жената е стояла в пещерата, а мъжът е трябвало да намери плячката, храната в негостоприемната за него дива външна среда. По магазините нямаше нищо, човек трябваше да обикаля с часове или да виси цял ден на опашка, за да намери хранителни продукти от първа необходимост, елементарни неща от които се нуждаят ежедневно децата му и семейството. Храната не се пазаруваше, а се търсеше и придобиваше след много усилия и дори рискове за живота. Присъствах на бой със замразени пилета в един супермаркет. Когато стана ясно, че броят им е ограничен и няма да стигнат за всички изнервени и гладни, чакащи от часове хора, се разрази едно истинско бойно поле. Всеки се опитваше да докопа ценната плячка, с риск за живота и надежда да нахрани семейството си. Така че пазаруването си беше една истинска ежедневна битка за оцеляване. Сега проблемите за други, по магазините вече може да се намери всичко, добре са снабдени, но хората нямат средства за елементарни неща. Сега се появяват още по-сложни социални положения и напрежение, трудни за класифициране. Например проблемът за безработицата, мъжете са нейната най-явна жертва. Изчезват определени професии, определена категория труд, без системата да предоставя други възможности.

Много е трудно да промениш един човек с текст и идеология. Да го превърнеш в една зависима личност, да го подчиниш на жените… Тази зависимост на безработния мъж, останал в къщи, зависим и икономически и емоционално от жената, предизвиква домашното, битовото насилие още по-силно.

- В България съществува сходен проблем, когато мъжът остане без работа, в повечето случаи върху жената падат не само икономическите проблеми, но обикновено тя трябва да поеме и главната морална вина за създалата се безизходна ситуация. Съответно да понесе определеното морално и физическо наказание. Дори по-образовани мъже, които разбират, че съпругите им нямат никаква персонална вина за положението, в което се намират, останали за дълго време в къщи без работа, те определено отказват да поемат ролята на "домакинята" в семейството, за да облекчи напрежението. Напротив, отдават се с голямо удоволствие на различни видове депресии, мании, фобии, насилие, изневери. Може би за много семейства това води до тежки социални, психологически и сексуални проблеми и пълен разпад, омагьосан кръг на битово и лично насилие, от който в повечето случаи няма измъкване?

В тази ситуация съм склонна да разбера мъжете и дори да ги оправдая. Миньорите, които са над два милиона в Румъния, са една от най-пострадалите групи в тази ситуация. В цели райони, в провинцията, това беше основният поминък на хората. Сега мините фалират и в много семейства мъжете остават без работа. Миньорите са много зависими от статута си, те не могат да се променят, защото нямат достатъчно финност на възпитанието, необходимото образование, култура и контекст. Те преживяват разрушаването на една социална система, която се разрушава без да предоставя друга възможна алтернатива от съществуването на най-ниско битово ниво. Това може да се случи и на една жена, в съвсем друг социален контекст. Когато изведнъж и неочаквано светът около теб се разрушава. Това се случи и с мен. Когато се разболях, получих проблеми с очите, започнах да не виждам, а моята работа е свързана с текста, като писател, философ, теоретик и критик. Целия ми свят се срина. Можех да се пенсионирам, да спра да работя, да не се боря и да се поддам на отчаянието. Дори една "приятелка" ми предложи да се преквалифицирам, да започна да бродирам и плета, изтъквайки ми колко добре могат да се справят слепи хора с тази работа. Изгоних я. Не можех да преживея, че всичко ще приключи, че се слага край на любимата ми работа, на всичко, в което намирах смисъл на съществуването си. След проблемите с болестта, проблемите с очите, написах едни от най-добрите си текстове и книги, направих изложби като куратор, продължавам да преподавам и в университета. По икономически причини, не можех да си позволя да наема човек, който да ми помага в работата, и основната част падна върху семейството ми. За да мога да продължа да работя, се нуждаех от помощ. Превърнах се в чудовище, започнах да тероризирам цялото си семейство, разбира се без да ги бия, наложи им се по цели нощи да четат коректури и да правят много други неща свързани с моята работа и мен самата.

През 19-и век жените в Румъния са били доста еманципирани за времето, а в кръга около кралицата, моделът е бил доста френски. Това разбира се се е отнасяло за елита, но и в по-ниските слоеве е имало вълна от жени избрали и практикували мъжки професии. Първата жена летец е била румънка. Много фамилни имена показват матриархална връзка. Разбира се не искам да идеализирам нашата история, нито днешната ситуация на нещата, свързани с тези въпроси. Но мога да си позволя да кажа, че сексуалният скандал и насилието са държали световната култура на крака. Когато говорим, за женствено и женско положение, откриваме проекцията на мъжкото. Феминизмът се опитва да заеме позицията на силата, да се отрази в мъжкото. Не искам да илюстрирам определена идеология с работата си, а да представям една позиция, едно пълно преодоляване на положението на жената. Да правиш изкуство, да изразиш собствените си възгледи, без връзка с каквато и да е идеология. "Аз съм културата, и тя е жена."

Димитрина Севова - В чужда кожа (2001)
Индекс на интервютата